Книгата "Листопад"

Текстът по-долу е любителски преразказ на книгата на Решат Нури "Листопад", направен от Ледената кралица. За всички, които все още не са прочели книгата, чрез следващия текст могат да добият най-обща представа за съдържанието и. Приятно четене!

ействието започва с монолога на един двадесет и няколко годишен младеж, който обяснява на бившите си колеги защо е напуснал работа и как парите са най-важното в живота. Разсъжденията му са точно като на Оуз в първите серии на филма и явно от тук сценаристите са създали и образа на Оуз, защото такъв човек липсва в романа. Али Ръза е помогнал на приятелска дъщеря да започне работа във фирмата, в която и той работи (май беше Златолист АД, опасен превод на български), но девойката е завързала роман с шефа и сега е изпаднала в деликатно положение. Али Ръза отива да говори с началника, който е бивш негов ученик, но след отказа му да се ожени за девойката нашия герой решава, че не може повече да работи за такъв неморален човек и напуска Златолист АД. По същото време Шефкет получава назначение в банката и стария човек поне за малко си мисли, че семейството му ще е материално осигурено, защото те определено живеят много бедно и с непрекъснати лишения. Фикрет и тук е умислена, мълчалива и леко начумерена, а освен това има лек недъг на едното око. Лейля и Неджля са си все същите кухи лейки като в сериала и единственото им предимство пред умната Фикрет е красотата им. Хайрието е същото мрънкало и вайкащо се същество, на което никога не му достигат парите. Децата са възпитавани строго и държани на въже, но с порастването си Лейля и Неджля искат да ходят по забави, да се издокарват в нови и скъпи дрехи, но... няма пари, а и бащата не им позволява неморално поведение.

Докато един ден Шефкет не им сервира новината, че ще се жени за колежка - машинописка в банката, която била женена вече, но му завъртяла главата, мъжа и разбрал за изневярата и изгонил неверницата. И сега сакън, ама трябвало да се погрижат за това нещастно момиче, та давай Шефкет да я взима за жена. Али Ръза дълго време се опъва на това, но в крайна сметка склонява на женитбата, не и без непрекъснатите атаки и тормоз от страна на жена си (това го видяхме вече във филма). Ферхунде влиза в дома им и от вратата започва да недоволства, а двете сестрички са много щастливи, защото в нейно лице виждат човек, който ще внесе малко разнообразие и веселие в дома им.

И така и става - веселието се изразява в организиране на непрекъснати вечеринки с танци и музика в дома им - вярно, че нямат дори какво да ядат, но за купоните все отнякъде намират мезета и пиене, обличат си новите дрехи и до сутринта купон до дупка. На тези приеми идва кой ли не - и сульо, и пульо - но като цяло все гуляйджии и непристойни хора. Цяла седмица къщата е като бойно поле - викове, крясъци, кой на кого сърдит или ядосан, гладни боси ходят, но дойде ли деня за забава - всичко корено се променя - всички са много добродушни, усмихнати и щастливи... Фикрет и Али Ръза са отвратени от такова двуличие и фалш, но какво могат да сторят - двамата са сами в тази тиха война срещу Лейля, Неджля, Ферхундела и Хайрие, която все нарежда, че така щели да намерят подходящи женихи за щерките си... Но не би - на който и да се спреше Али Ръза, все се оказваше или дребен мошеник, или човек със съмнителен морал... нищо поне малко подходящо за щерките му.

Фикрет все по-трудно издържа напрежението вкъщи и един ден съобщава на баща си, че се е омъжила. Съседката Неийр имала далечен роднина, вдовец с три деца, който си търсел жена... Така се откъсва първото листо - Фикрет заминава за Адапазаръ... Шефкет бачка неуморно, но заплатата му е недостатъчна да изхранва семейството и да задоволява капризите на жена си и сестрите си и постепенно заборчлява към кого ли не. Дори ипотекират къщата с цел да купят зимни дрехи на децата, дърва и въглища за огрев и хранителни запаси за зимата, но Хайрие и щерките с широките им пръсти похарчват почти всички пари за глупости - копринени рокли, мазила и помади, чорапи и лъскави обувки! Стария Али Ръза едва успява да се вреди и да купи малко дърва и храна за зимата.

Една вечер Шефкет не се прибира у дома - на сутринта става ясно, че е арестуван. Баща му отива в полицейското управление и разбира, че синът му е злоупотребил с пари на банката и ще лежи година и половина зад решетките. Няма и месец след като го опандизват Ферхундето си събира багажа и се изнася уж у познати, но праща писмо на свекър си, че иска развод от Шефкет. Учудващо за Али Ръза Шефкет спокойно приема тази новина и казва, че отдавна трябвало да се реши на развод, но нямал сили... С излизането на Ферхунде от къщата властта за малко се връща в ръцете на Али Ръза - купоните са преустановени, на Лейля и Неджля им е забранено да излизат навън - трябва да се запушат устите на хората, които все повече говорят, че двете щерки са с непристойно поведение...

Заради тези приказки двете момичета трудно ще си намерят подходящи женихи, но като на късмет Лейля в един момент има едновременно трима кандидати. Първо един добре възпитан и заможен лекар, който в последния момент отказва годежа. Оказва се, че кандидат свекъра е разбрал за не дотам примерното минало на снахата и категорично отказва да се обвърже с такова семейство. След лекаря Лейля има втори кандидат, богаташ и дори по-красив от лекаря господин, но патката го отхвърля заради третия кандидат-жених - сириец. По онова време сириец или арабин да си намериш за съпруг значело да се къпеш в охолство и пари. Заради това и Лейля отхвърля втория мъж, но според мен тук и беше най-голямата грешка в живота (еми то хората са го казали - лаком г*з, кръв с*ре). Сириеца започва да я ухажва, води я на разходки, купува и туй-онуй (парцалки, накити и прочие) и на кухата лейка колко и трябва, за да си повярва, че е кралица. Един ден и купува палто (прословутото палто) и Лейля се фръцка из къщи, доволна и щастлива. И тогава казва на сестра си, че когато сириецът и купи кожено палто ще и даде това тя да го доизноси. Това жегва жестоко Неджля и тя доста време се сърди на сестра си. Обаче един ден, докато се разхождат по брега Лейля и сириецът се срещат с няколко човека от групичката, събирала се преди на купоните у Али Ръза и Лейля се спира и се заговаря с тях като им представя и бъдещия си съпруг. Само че след като двамата остават насаме се скарват жестоко за това поведение на Лейля и сириецът праща хабер до родителите и, че повече не я иска за жена, след като има такова непристойно поведение. Обаче, понеже разбираш ли той много уважавал Али Ръза, та за да не ги обидел щял да вземе за жена малката им дъщеря Неджля. Хайрието, въх сакън, да я даваме, поне тя да се уреди в живота, Неджлято - и тя проста овца - щом ме иска, да ме взима, но тайничко се кефи, че по този начин ще натрие носа на сестра си като и отнеме богатия жених... (патка, само ако знае къде се натриса)... И така - прекрачвайки за пореден път принципите си, Али Ръза склонява и дава по-малката си дъщеря за жена на сириеца. Обаче Неджля остава с пръст в уста - вместо големи палати и охолен живот, в Сирия се оказва, че ще дели един покрив на схлупена къщурка със стария и злобен баща на сириеца плюс двете му други съпруги и една сюрия дечурлига...Пише писма до родителите си да дойдат и да я приберат, но баща и я отрязва - това е мъжът ти, който ти си го избра, това е неговия дом - оправяй се, няма мърдане, там ще си седиш...

Лейлята леко откача като заминава сестра и, Али Ръза продава къщата, с част от парите покрива някои от заемите, а с остатъка успява да купи малка къщурка в друг квартал на Истанбул, в която се нанасят той, Хайрие, Айше и кукуто Лейля. Докторите казват, че за да оздравее трябва добра храна, чист въздух и спокойствие - осигуряват и ги с много лишения и постепенно тя се възстановява. Обаче свободата, която е получила докато се възстановява и се услажда и тя продължава да си скитори както на нея и е кеф. Докато един ден в кафенето, където Али Ръза редовно ходи, един негов познат му споделя, че Лейля е тръгнала по криви пътеки - била станала любовница на един адвокат, женен, с дете... Али Ръзато побеснява, избухва и я изгонва от вкъщи. Но от голямата емоция получава инсулт и леко се парализира - устата му остава леко крива, фъфли и заваля някои думи, единия крак го влачи... Така и третото листо се откъсва и в малката схлупена къщурка остават родителите и малкото Айше.

Али Ръза и Хайрие хич не се разбират, с дни не си говорят, а жена му прави няколко опита да сдобри баща и дъщеря, но Али Ръза е непреклонен - той вече няма дъщеря на име Лейля. Един ден съпрузите се скарват жестоко и той си грабва торбата и заминава за Адапазаръ. Обаче прекарва едва няколко седмици при Фикрет след което, разбирайки че и там е нежелан (Фикрет, Тахсин, трите деца, злата свекърва + етърва с две деца.... пълна къща), се връща в Истанбул, но не се прибира в дома си, а като скитник се лута из града. Разболява се и лежи в болницата когато там го откриват Хайрие и Лейля. Междувремено Хайрието и Айшето са отишли да живеят в апартамента на Лейля (осигурен и от адвоката, който всяка седмица и дава по няколкостотин лири и общо взето трите си живеят доста добре и охолно). Двете го прибират при тях и след кратко време той успява да оздравее. Осигуряват му слънчева стая с изглед към морето, изкарват го на разходка с файтон, хранят го добре... От време на време адвоката организира вечеринки в апартамента на Лейля, на които присъства и Али Ръза - живуркащ и преживяващ последните си дни от живота, потъпкал всичките си морални ценности, оставил се на течението на живота...

К*Р*А*Й