Едно интервю на Бенну Йълдъръмлар или по-известна сред българските зрители като Фикрет от "Листопад", най-голямата дъщеря в семейство Текин и скъпоценния камък на Али Ръза.
- Бену, в интернет има много коментари за вас. Повечето са положителни. Хората изказват възхищението си към героинята ви Фикрет. Четете ли това, което пишат?
- Прекарвам много часове на снимачната площадка и не ми остава много свободно време. Въпреки това чета коментарите, проверявам си пощата. Понякога отговарям на писмата на хората. Случва ми се да използвам интернет, за да помогна на дъщеря си да си напише домашното. Иначе не съм кой знае колко на ти с компютъра.
- Бену, в интернет има много коментари за вас. Повечето са положителни. Хората изказват възхищението си към героинята ви Фикрет. Четете ли това, което пишат?
- Прекарвам много часове на снимачната площадка и не ми остава много свободно време. Въпреки това чета коментарите, проверявам си пощата. Понякога отговарям на писмата на хората. Случва ми се да използвам интернет, за да помогна на дъщеря си да си напише домашното. Иначе не съм кой знае колко на ти с компютъра.
- Зрителите се дразнят, когато приемате отрицателни роли. Мислите ли, че хората се объркват, когато гледат един актьор ту в положителна, ту в отрицателна роля?
- Зрителите като цяло не обичат промените. Ако си в отрицателна роля, те мразят. Ако си в положителна, те обичат. Но професията ми е такава, че трябва да се превъплъщавам в различни роли.
- Не се ли страхувате, че ще ви запомнят само като Фикрет?
- Не. Аз мечтая за много роли. Иска ми се да изпълня ролята на проститутка, на лесбийка. Да се превъплъщавам в коренно различни от мен жени. Да, изпълнявам ролята на Фикрет вече трета година. Но въпреки това паралелно играя в театъра. За последните три години, в които снимаме "Листопад", никога не сме имали лош рейтинг
- Какво мислите за мястото на жените в съвременния свят?
- Има някои жени, които предпочитат да си седят у дома, някои имат консервативен начин на мислене. Дълбоко вкоренените традиции и обичаи са, разбира се, много красиви, но някои традиции трябва да се променят или напълно да се изоставят. Трудно е да промените начина на мислене. Това са процеси, които не стават веднага.
- Сериалът "Листопад" е излъчен в много страни с успех. Защо?
- Качеството е много важно, разбира се. Но макар и културата в различните страни да е различна, макар и езиците да са различни, навсякъде по света емоциите на хората са сходни. Хората си приличат.
- Какво е усещането, когато зрителите ви се възхищават?
- Много е хубаво да знаеш, че имаш почитатели. Всеки човек е различен, някои са по-работливи, други са по-талантливи. Аз съм търпелива, умея да чакам. Понякога се изненадвам от реакцията на публиката. При всички положения е приятно.
- Зрителите имат очаквания от актьорите. Какви са вашите очаквания от публиката?
- Всеки зрител има свои идеи за конкретните роли. Аз също имам своя представа за героините, в които се превъплъщавам. Всеки зрител е критик. Дали ми харесва критиката или не, зрителят е прав за себе си. Често питам хора от публиката дали са харесали изпълненията ми. И е приятно, когато ти отговорят: "Беше много добре."
- От работата ви в сериали, кино и театър коя ви доставя най-голямо удоволствие?
- Честно казано, театърът. След като два месеца репетираш непрекъснато, всяка вечер получаваш доказателство за успешната работа на театралната сцена.
- Не е ли досадно да играеш вечер след вечер същата пиеса?
- Това зависи от играта. На мен не ми е досадно. Е, разбира се, не искам да участвам в една постановка в продължение на 20 години. Но на всеки две години е много хубаво да сменям постановките.
- Как бихте определила брака?
- Бракът е обет между двама души, които са имали нещо много специално. Проблемът е, че много хора решават да се оженят, когато вече е настъпил краят на любовта помежду им. Важно е да вземеш това решение в подходящия момент. Моят брак е щастлив, няма да го крия. Но тази стъпка не е като да излезеш на разходка.
- Каква е представата ви за свободата?
- Живеем в общество, което налага ограничения. И имаме право да прилагаме тези ограничения. Аз съм едно дете на родителите си и винаги съм имала лукса да бъда сама. Свикнала съм да живея самостоятелно, не се страхувам от самотата. Харесват ми моментите, в които оставам насаме с мислите си. Понякога се прибирам вкъщи и имам нужда да бъда сама, да се вслушам в себе си, да се отпусна. В този смисъл съпругът ми напълно ме разбира. Иначе нямаше да имаме 13-годишен успешен брак (смее се).
- Когато погледнете назад към нещата, които са ви се случили, съжалявате ли за нещо и коя е повратната точка в живота ви?
- Не живея живот, изпълнен със съжаление за несбъднати мечти. Аз вярвам, че човек може да се справи с всичко. Опитах силите си на театралната сцена, получих добро образование. Бях си поставила ясни цели. Учех във Факултета по литература, както и в Консерваторията в продължение на две години едновременно. В един момент трябваше да избера едно от двете. Разбира се, избрах театъра. В този смисъл това е повратна точка в живота ми.
- От какво се страхувате?
- Понякога изпитвам страх, че съм неразбрана. Имам добра памет, помня всичко: и добрите, и лошите неща. Нямам страхове за себе си. Но се страхувам накъде отиваме и какво ще стане, ако има земетресение например.
- Зрителите като цяло не обичат промените. Ако си в отрицателна роля, те мразят. Ако си в положителна, те обичат. Но професията ми е такава, че трябва да се превъплъщавам в различни роли.
- Не се ли страхувате, че ще ви запомнят само като Фикрет?
- Не. Аз мечтая за много роли. Иска ми се да изпълня ролята на проститутка, на лесбийка. Да се превъплъщавам в коренно различни от мен жени. Да, изпълнявам ролята на Фикрет вече трета година. Но въпреки това паралелно играя в театъра. За последните три години, в които снимаме "Листопад", никога не сме имали лош рейтинг
- Какво мислите за мястото на жените в съвременния свят?
- Има някои жени, които предпочитат да си седят у дома, някои имат консервативен начин на мислене. Дълбоко вкоренените традиции и обичаи са, разбира се, много красиви, но някои традиции трябва да се променят или напълно да се изоставят. Трудно е да промените начина на мислене. Това са процеси, които не стават веднага.
- Сериалът "Листопад" е излъчен в много страни с успех. Защо?
- Качеството е много важно, разбира се. Но макар и културата в различните страни да е различна, макар и езиците да са различни, навсякъде по света емоциите на хората са сходни. Хората си приличат.
- Какво е усещането, когато зрителите ви се възхищават?
- Много е хубаво да знаеш, че имаш почитатели. Всеки човек е различен, някои са по-работливи, други са по-талантливи. Аз съм търпелива, умея да чакам. Понякога се изненадвам от реакцията на публиката. При всички положения е приятно.
- Зрителите имат очаквания от актьорите. Какви са вашите очаквания от публиката?
- Всеки зрител има свои идеи за конкретните роли. Аз също имам своя представа за героините, в които се превъплъщавам. Всеки зрител е критик. Дали ми харесва критиката или не, зрителят е прав за себе си. Често питам хора от публиката дали са харесали изпълненията ми. И е приятно, когато ти отговорят: "Беше много добре."
- От работата ви в сериали, кино и театър коя ви доставя най-голямо удоволствие?
- Честно казано, театърът. След като два месеца репетираш непрекъснато, всяка вечер получаваш доказателство за успешната работа на театралната сцена.
- Не е ли досадно да играеш вечер след вечер същата пиеса?
- Това зависи от играта. На мен не ми е досадно. Е, разбира се, не искам да участвам в една постановка в продължение на 20 години. Но на всеки две години е много хубаво да сменям постановките.
- Как бихте определила брака?
- Бракът е обет между двама души, които са имали нещо много специално. Проблемът е, че много хора решават да се оженят, когато вече е настъпил краят на любовта помежду им. Важно е да вземеш това решение в подходящия момент. Моят брак е щастлив, няма да го крия. Но тази стъпка не е като да излезеш на разходка.
- Каква е представата ви за свободата?
- Живеем в общество, което налага ограничения. И имаме право да прилагаме тези ограничения. Аз съм едно дете на родителите си и винаги съм имала лукса да бъда сама. Свикнала съм да живея самостоятелно, не се страхувам от самотата. Харесват ми моментите, в които оставам насаме с мислите си. Понякога се прибирам вкъщи и имам нужда да бъда сама, да се вслушам в себе си, да се отпусна. В този смисъл съпругът ми напълно ме разбира. Иначе нямаше да имаме 13-годишен успешен брак (смее се).
- Когато погледнете назад към нещата, които са ви се случили, съжалявате ли за нещо и коя е повратната точка в живота ви?
- Не живея живот, изпълнен със съжаление за несбъднати мечти. Аз вярвам, че човек може да се справи с всичко. Опитах силите си на театралната сцена, получих добро образование. Бях си поставила ясни цели. Учех във Факултета по литература, както и в Консерваторията в продължение на две години едновременно. В един момент трябваше да избера едно от двете. Разбира се, избрах театъра. В този смисъл това е повратна точка в живота ми.
- От какво се страхувате?
- Понякога изпитвам страх, че съм неразбрана. Имам добра памет, помня всичко: и добрите, и лошите неща. Нямам страхове за себе си. Но се страхувам накъде отиваме и какво ще стане, ако има земетресение например.
Източник: в."24 часа"
Няма коментари:
Публикуване на коментар