Баща ми беше майор и се казваше Низамеддин. През годината, в която се оженил за майка ми, го изпратили в Диарбакър и вече не се върнал в Истанбул. От Диарбакър бил преместен в Мосул, от Мосул в Хенекин, а оттам в Багдад и Кербеля...
Казват, че майка ми приличала на мене. Особено на една снимка, останала от годината на женитбата й с татко, където тя е сякаш мое копие. Но бедната мама в здравословно отношение никак не приличала на мен. Била много слаба. Натурата й не е могла да понесе безкрайните пътувания, суровия планински климат и жарещата пустиня. Освен това, изглежда, тя е страдала от някаква болест. Но през целия си съпружески живот бедната мама се е старала да я крие... Какво друго можела да направи? Тя много обичала татко и се страхувала да не я отделят насила от него.
Баща ми, който се отдалечавал все повече и повече от Истанбул, казвал на мама при всяко преместване:
— Да те изпратя поне за един сезон, за два месеца при майка ти. И тя горката е стара... Кой знае колко много й се иска да те види!
Но майка ми почвала да протестира:
— Така ли се уговорихме? Нали щяхме да се върнем заедно в Истанбул?
А за болестта си възразявала:
— Нищо ми няма... Малко съм уморена... Преди два дена имаше промяна във времето, от това е, ще ми мине.
Казват, че майка ми приличала на мене. Особено на една снимка, останала от годината на женитбата й с татко, където тя е сякаш мое копие. Но бедната мама в здравословно отношение никак не приличала на мен. Била много слаба. Натурата й не е могла да понесе безкрайните пътувания, суровия планински климат и жарещата пустиня. Освен това, изглежда, тя е страдала от някаква болест. Но през целия си съпружески живот бедната мама се е старала да я крие... Какво друго можела да направи? Тя много обичала татко и се страхувала да не я отделят насила от него.
Баща ми, който се отдалечавал все повече и повече от Истанбул, казвал на мама при всяко преместване:
— Да те изпратя поне за един сезон, за два месеца при майка ти. И тя горката е стара... Кой знае колко много й се иска да те види!
Но майка ми почвала да протестира:
— Така ли се уговорихме? Нали щяхме да се върнем заедно в Истанбул?
А за болестта си възразявала:
— Нищо ми няма... Малко съм уморена... Преди два дена имаше промяна във времето, от това е, ще ми мине.
Тя криела от татко и голямата си носталгия по Истанбул. Но възможно ли е това? Само две минути след като заспивала, тя се събуждала и започвала да разказва на татко своите дълги сънища за нашата вила в Календер, за гората около нея или за водите на Босфора. За да сънува човек такъв дълъг сън за няколко минути, би трябвало да е обзет от силно, много силно желание да види тези места, нали?
Баба ми често посещавала Военното министерство и началниците на татко, плачела и се вайкала, но молбите й не давали никакъв резултат. Най-после, когато болестта на мама напреднала много, баща ми поискал поне един месец отпуск, за да я заведе в Истанбул, и тръгнал на път, преди да получи отговор.
Баба ми често посещавала Военното министерство и началниците на татко, плачела и се вайкала, но молбите й не давали никакъв резултат. Най-после, когато болестта на мама напреднала много, баща ми поискал поне един месец отпуск, за да я заведе в Истанбул, и тръгнал на път, преди да получи отговор.
* * * * * *
Това е откъс от едноименния роман на Решат Нури "Чучулигата". През 1986 година книгата е филмирана. За всеки, който иска да гледа филма, при това с български субтитри - клик тук!
А това е кратко представяне на филма със запомнящи се кадри и страхотна музика:
А това е кратко представяне на филма със запомнящи се кадри и страхотна музика:
Няма коментари:
Публикуване на коментар