Покрай успеха на сериала "Листопад" Халил Ергюн, който играе ролята на Али Ръза, стана толкова известен, че му е трудно да се разхожда спокойно по улицата. Само да се появи на булевард "Истиклял" в Истанбул и започват да го спират на всяка крачка - почитатели и познати. Ако го видите в тези моменти, няма да познаете в този мил, духовит, спокоен и сладкодумен човек праволинейния, старомоден Али Ръза.- Господин Ергюн, вие ли сте награда за "Листопад" или сериалът е награда за вас?
- Ако се позовава на лошата си, суетна, нездрава страна, бих казал, че аз съм наградата. Много трудно взех решение да се снимам в него, защото се бях зарекъл да не участвам в сериали. Не предполагах, че ще има такъв успех. Освен това да играя в "Листопад" беше голямо удоволствие.
- Ако не бяхте напуснал политологията, щяхте ли да станете околийски управител като Али Ръза?
- Изобщо не съм мислил да ставам околийски управител. Винаги съм бил на първа линия, но никога водач. Управлението ме отблъсква. Политиците в Турция се държат надменно. А тяхната тежест трябва да определят другите. Защото ако се оценяваш като склад за важност, един ден някой може да ти драсне кибрита и да ги гръмнеш.
- Но през 1999 г. се кандидатирахте за кмет на община Бейоглу. Смятате ли да го направите отново?
- По онова време имах позиция. Участвах в изборите не за да вляза в политиката, а защото смятах, че има какво да направя.
- Сега няма ли?
- Има, разбира се. Но осъзнах, че нищо не може да се направи, докато не се промени политическата култура. Смятам, че политиката на Турция не е демократична, а партиите работят като политически банди.
- Тези виждания ли ви правят различен?
- Не мога да кажа. Винаги съм живял с много плам. Способен съм всеки ден да се изненадвам от нещо, да започвам отначало. Когато стана преврат в страната, аз вече от години се занимавах с театър. Казаха, че това е революционен театър и ме вкараха в затвора. След като излязох, работих на нивите.
- Вярно ли е, че много обичате децата?
- Много. Преди 10 години преживях много тежък период - загубих майка си и баща си. Тогава започнах да се занимавам с децата на братята ми. Едното го отгледах аз, защото майка му си отиде рано, а баща му беше в чужбина. Аз се грижех за всичко - от смяната на памперсите до приготвянето на кашичките.
- Не ви ли се е искало да създадете ваше семейство?
- Все работех, не остана време да се оженя. Преживях 5-6 много трудни любовни връзки, а аз съм много емоционален в любовта. Исках да имам дете, без да се женя. С мои близки обсъждах сериозно да ми износят дете, но не се съгласиха. След известно време свикваш да живееш сам. Посветих времето си на земеделието и изкуството.
- Като ви гледа човек, трудно би предположил, че сте толкова емоционален.
- Аз съм непоносим, когато съм влюбен, ужасен егоист - искам всяка минута, всяка секунда да държа любимия си човек в плен. Но тя любовта си е егоистична, де. С две думи - когато съм влюбен, съм непоносим. Но аз страдам най-много.
- Кога за последен път сте бил влюбен?
- Я да видим... Преди три години имах такава връзка. В любовта аз чакам да бъда пленен, защото по природа съм беглец. Струва ми се, че всички мъже са бегълци в любовта.
- Вярно ли е, че винаги посрещате гостите в дома ви с две тенджери фасул?
- Знам кой ви е разказал това. Случката бе следната. Съвсем наскоро бях започнал да се уча да готвя. Вечерта накиснах фасула. Но сипах толкова, че после тенджерата не го побра и сготвих две тенджери. И тъй като в едната тенджера имаше месо, сготвих боб с месо и постен боб - в две отделни тенджери. И после трябваше някой да ги изяде. Затова поканих съученика ми Туурул. Той пък взе че разказа на цял Истанбул... Да му се невиди!
- Вече научихте ли се да готвите?
- Сега вече готвя много добре. Преди имаше кулинарен канал по телевизията и приготвях всичко, което видех там. По това време напълнях толкова много.
- На екрана изглеждате много строг.
- Физиката ми е такава. Иначе съм емоционален, говоря разпалено. Навремето спорехме с мой приятел за политиката и той постоянно ми повтаряше: "Не викай!"
- Има ли друга изненада, скрита във вас - например да не би и да танцувате?
- Не, това не го мога. Причината е в старомодните ми разбирания, които са ми насадени от моето семейство - "Мъжът не се кълчи". Неотдавна бях на една сватба. Гледам, млади момчета играят мастика (фолклорен танц). Толкова беше хубаво, че на мен ми се прииска, но вече не ми прилича.
- Пиете ли?
- Пия си вкъщи. Напивал съм се здраво само два пъти. "Приятели" ме научиха - в Анкара не знаехме алкохол. И баща ми не пиеше. Ние бяхме деца мечта - искахме да спасим света, четяхме поезия. Майка ми искаше да стана посланик, а баща ми - инженер, и само това ми повтаряха.
- Вярно ли е, че сте си слагал ботокс (козметична процедура за инжектиране на гел против бръчки)?
- Не съм си слагал ботокс, а ми премахнаха торбичките под очите. От десет години постоянно съм подложен на тежък грим и накрая торбичките ми увиснаха. Имах и големи бенки по тялото, и тях ми премахнаха. Сега ме безпокоят килограмите. Затова ще се подложа на липосукция (операция за изсмукване на мастните натрупвания). Предстои ми да прекарам един месец в здравен център Кушадасъ. И мъжът трябва да се поддържа, не само жената.
- Сигурно ще кажете, че използвате и крем?
- Разбира се. Племенницата ми е козметичка и ми носи хубави маски.
- Кое е вашето пристанище, в което намирате подслон, когато животът ви притиска?
- Изник. Когато се почуствам омърсен, се връща там. Там имахме животни. Мятах се на трактора и орях, лекувах маслиновите дръвчета. Това е моето постоянно пристанище - моите цветя, моите дървета, моите спомени. Истанбул не успя да ме опитоми. Изник постоянно ме зове. Убеден съм, че ако отида там, ще живея по-дълго.
- Ако се позовава на лошата си, суетна, нездрава страна, бих казал, че аз съм наградата. Много трудно взех решение да се снимам в него, защото се бях зарекъл да не участвам в сериали. Не предполагах, че ще има такъв успех. Освен това да играя в "Листопад" беше голямо удоволствие.
- Ако не бяхте напуснал политологията, щяхте ли да станете околийски управител като Али Ръза?
- Изобщо не съм мислил да ставам околийски управител. Винаги съм бил на първа линия, но никога водач. Управлението ме отблъсква. Политиците в Турция се държат надменно. А тяхната тежест трябва да определят другите. Защото ако се оценяваш като склад за важност, един ден някой може да ти драсне кибрита и да ги гръмнеш.
- Но през 1999 г. се кандидатирахте за кмет на община Бейоглу. Смятате ли да го направите отново?
- По онова време имах позиция. Участвах в изборите не за да вляза в политиката, а защото смятах, че има какво да направя.
- Сега няма ли?
- Има, разбира се. Но осъзнах, че нищо не може да се направи, докато не се промени политическата култура. Смятам, че политиката на Турция не е демократична, а партиите работят като политически банди.
- Тези виждания ли ви правят различен?
- Не мога да кажа. Винаги съм живял с много плам. Способен съм всеки ден да се изненадвам от нещо, да започвам отначало. Когато стана преврат в страната, аз вече от години се занимавах с театър. Казаха, че това е революционен театър и ме вкараха в затвора. След като излязох, работих на нивите.
- Вярно ли е, че много обичате децата?
- Много. Преди 10 години преживях много тежък период - загубих майка си и баща си. Тогава започнах да се занимавам с децата на братята ми. Едното го отгледах аз, защото майка му си отиде рано, а баща му беше в чужбина. Аз се грижех за всичко - от смяната на памперсите до приготвянето на кашичките.
- Не ви ли се е искало да създадете ваше семейство?
- Все работех, не остана време да се оженя. Преживях 5-6 много трудни любовни връзки, а аз съм много емоционален в любовта. Исках да имам дете, без да се женя. С мои близки обсъждах сериозно да ми износят дете, но не се съгласиха. След известно време свикваш да живееш сам. Посветих времето си на земеделието и изкуството.
- Като ви гледа човек, трудно би предположил, че сте толкова емоционален.
- Аз съм непоносим, когато съм влюбен, ужасен егоист - искам всяка минута, всяка секунда да държа любимия си човек в плен. Но тя любовта си е егоистична, де. С две думи - когато съм влюбен, съм непоносим. Но аз страдам най-много.
- Кога за последен път сте бил влюбен?
- Я да видим... Преди три години имах такава връзка. В любовта аз чакам да бъда пленен, защото по природа съм беглец. Струва ми се, че всички мъже са бегълци в любовта.
- Вярно ли е, че винаги посрещате гостите в дома ви с две тенджери фасул?
- Знам кой ви е разказал това. Случката бе следната. Съвсем наскоро бях започнал да се уча да готвя. Вечерта накиснах фасула. Но сипах толкова, че после тенджерата не го побра и сготвих две тенджери. И тъй като в едната тенджера имаше месо, сготвих боб с месо и постен боб - в две отделни тенджери. И после трябваше някой да ги изяде. Затова поканих съученика ми Туурул. Той пък взе че разказа на цял Истанбул... Да му се невиди!
- Вече научихте ли се да готвите?
- Сега вече готвя много добре. Преди имаше кулинарен канал по телевизията и приготвях всичко, което видех там. По това време напълнях толкова много.
- На екрана изглеждате много строг.
- Физиката ми е такава. Иначе съм емоционален, говоря разпалено. Навремето спорехме с мой приятел за политиката и той постоянно ми повтаряше: "Не викай!"
- Има ли друга изненада, скрита във вас - например да не би и да танцувате?
- Не, това не го мога. Причината е в старомодните ми разбирания, които са ми насадени от моето семейство - "Мъжът не се кълчи". Неотдавна бях на една сватба. Гледам, млади момчета играят мастика (фолклорен танц). Толкова беше хубаво, че на мен ми се прииска, но вече не ми прилича.
- Пиете ли?
- Пия си вкъщи. Напивал съм се здраво само два пъти. "Приятели" ме научиха - в Анкара не знаехме алкохол. И баща ми не пиеше. Ние бяхме деца мечта - искахме да спасим света, четяхме поезия. Майка ми искаше да стана посланик, а баща ми - инженер, и само това ми повтаряха.
- Вярно ли е, че сте си слагал ботокс (козметична процедура за инжектиране на гел против бръчки)?
- Не съм си слагал ботокс, а ми премахнаха торбичките под очите. От десет години постоянно съм подложен на тежък грим и накрая торбичките ми увиснаха. Имах и големи бенки по тялото, и тях ми премахнаха. Сега ме безпокоят килограмите. Затова ще се подложа на липосукция (операция за изсмукване на мастните натрупвания). Предстои ми да прекарам един месец в здравен център Кушадасъ. И мъжът трябва да се поддържа, не само жената.
- Сигурно ще кажете, че използвате и крем?
- Разбира се. Племенницата ми е козметичка и ми носи хубави маски.
- Кое е вашето пристанище, в което намирате подслон, когато животът ви притиска?
- Изник. Когато се почуствам омърсен, се връща там. Там имахме животни. Мятах се на трактора и орях, лекувах маслиновите дръвчета. Това е моето постоянно пристанище - моите цветя, моите дървета, моите спомени. Истанбул не успя да ме опитоми. Изник постоянно ме зове. Убеден съм, че ако отида там, ще живея по-дълго.
Източник: в."Тв Сага"
Няма коментари:
Публикуване на коментар